Учени от Канада са измислили начин за трансформиране на спящи поддържащи неврони, наречени глиални клетки на Мюлер, в тъкани, които работят като конусовидни фоторецептори, необходими за възприемането на цветовете и остротата на зрението. Макар че процесът е тестван само върху клетки на мишки, в крайна сметка той може да се превърне в терапия, която да възстанови зрението на хората.
Част от причините, поради които глиалните клетки на Мюлер са избрани за изследване, е способността им да бъдат препрограмирани при някои животни. За съжаление това не се получава и при хората.
"Това, което е интересно, е, че тези Мюлерови клетки са известни с това, че реактивират и регенерират ретината при рибите", казва неврологът и първи автор Камил Будро-Пинсоньо от Университета в Монреал.
"Но при бозайниците, включително хората, те обикновено не го правят, не и след нараняване или заболяване. И все още не разбираме напълно защо."
Ключови за изследването са гените Ikzf1 и Ikzf4, както и произвежданите от тях протеини. Тези белтъци са известни като фактори на временната идентичност, за които вече е известно, че играят важна роля в развитието на клетките в различни типове.
Мюлеровите глиални клетки са изолирани и култивирани, преди да бъдат препрограмирани с помощта на различни фактори за времева идентичност, включително Ikzf1 и Ikzf4. Тези фактори не са трансформирали напълно глиалните клетки в конусовидни, но те са придобили някои от необходимите характеристики, за да функционират като фоторецептори.
Макар че глиалните клетки помагат за подхранването, регулирането и организирането на други клетки в окото, изследователите твърдят, че има достатъчен излишък, за да се превърнат безопасно редица от поддържащите клетки във фоторецепторни клетки - изключително важни за виждането на светлината и разпознаването на цветовете.
Процесът е в началото, но в крайна сметка може да бъде адаптиран за работа при хора, без да е необходимо да се трансплантират нови клетки. По-„нататък тези открития биха могли да бъдат полезни и при лечението на заболявания в мозъка - да могат да се заменят определени неврони, които са били увредени, чрез препрограмиране на други видове клетки.
Предстои още много работа, но това е много обещаващо начало. След това екипът иска да разгледа по-отблизо механизмите, свързани с тази клетъчна трансформация, и да проучи начините, по които тя може да стане по-ефективна.
„Може би един ден ще успеем да се възползваме от клетките, които нормално присъстват в ретината, и да ги стимулираме да регенерират загубените при патологични състояния клетки на ретината и да възстановят зрението", казва докторантът Аджай Давид от университета в Монреал.
Коментари
Публикуване на коментар