Дори не съм мислил да се женя. Но когато срещнах Ирина, нещо там, в дълбините на душата ми, се раздвижи. Тя беше болезнено идеална във всички отношения: спокойна, некапризна, напълно безобидна, а лицето и фигурата й – прекрасни. Връзката ни се развиваше добре, докато не ме запозна с приятелката си. Жана се оказа огън жена – руса, енергична, способна да вдъхне страст на всеки мъж. Вярно, Жана не изпитваше силни чувства към мен, но въпреки това си наумих, че непременно трябва да се оженя за нея.
Една вечер не се сдържах, протегнах ръце, прегърнах съблазнителката и жадно впих устните си в нейните. В този момент чух възклицание. Обърнах се и насреща си видях разплаканата Ирина. Без да продума, тя се обърна и избяга. Исках да я последвам, но Жана не ме пусна. На другия ден, когато се опитах да се обадя на Ирина, майка й отговори сухо, че е напуснала града. Примирих се с бягството й, а и нали Жана беше толкова близо.
Чаровницата напълно ме омая и два месеца по-късно определихме дата за сватбата. В тържествения ден, заобиколен от приятелите си, стоях пред църквата с голям букет цветя. С нетърпение очаквах бъдещата си съпруга, но вместо нея млад мъж ми връчи писмо. Отворих го, а там пишеше – все още си спомням буквално: “Извинявай, скъпи, промених мнението си. Осъзнах, че ако се омъжа за теб, ще те направя нещастен. Прости ми! Сбогом!” И това е всичко! Стоях като глупак, без да знам какво да правя. Когато дойдох на себе си, се втурнах към къщата на Жана.
Там обаче нямаше никой. От съседите научих, че е напуснала квартирата си, а роднините й живеели в далечен град. В този момент през ума ми мина мисълта, че всъщност не знам нищо за нея. Така тя напълно изчезна от живота ми и оттогава не съм я виждал. Дълго време след това не смеех да погледна към друго момиче. Ето защо ви казвам, че трябва да се пазите от жените. Те са способни на всичко, но никога няма да ги разберем напълно!
Коментари
Публикуване на коментар