Тежах на мястото си, бяха ме оценили като специалист и хич не ми се искаше да напускам, но договорът ми приключи, местните стачкуваха и бяха с предимство пред чужденците като мен. Пък и дойде телефонно обаждане от сестра ми, че майка има здравословен проблем, и набързо стегнах куфарите. За щастие малко след това нещата се оправиха – операцията мина успешно и всички бяхме щастливи. Обаче като изневиделица бурята ме връхлетя.
Една привечер, както се бях запътил към дома на майка ми и пътьом надничах в телефона си, на входа на блока, без да искам, се блъснах в една жена. Тя изпусна чантата, която носеше в ръката си, и по цимента с трясък се посипаха счупени стъкла. Стреснат от това, което направих, бързо се наведох и понечих да поправя стореното. Жената обаче изненадващо извика и ме възпря. Изправих се и я погледнах в очите.
Прекрасни – тъмносини, със светли точки около зениците, сякаш непрекъснато се усмихваха. Проговори и каза, че не е нещо важно, просто били стари буркани, приготвени за изхвърляне. Многократно се извиних, а тя ме попита в блока ли живея. Като разбра чий син съм, ми подаде ръка: Бела, представи се. Много уважавала майка ми, знаела от нея, че съм в чужбина. И от дума на дума, взех, че я поканих на кафе като реванш за белята.
Бела беше някъде около моята възраст, може би година-две по-голяма, но много привлекателна. И аз се влюбих. Така хлътнах, че започнах всеки ден да посещавам майка си. От нея разбрах, че Бела отскоро живее на това място, била разведена, с едно дете, момиче на около десет години. Купила жилището сама, но много-много не общувала със съседите. Не били виждали от апартамента й да излизат други хора. Само тя и детето.
Междувременно си намерих добра работа и дните ми се запълниха от сутрин до вечер. Разбира се, не преставах да мисля за Бела. И зачаках мига, в който ще я видя. Беше събота, предишния ден й се обадих по телефона и с нетърпение крачех пред кафенето, в което трябваше да се срещнем. Бела пристигна навреме, но водеше със себе си и дъщеря си. Извини се, че няма на кого да я остави. Двата часа, в които бяхме заедно, минаха като миг.
Много се смяхме тримата, забавлявахме се, после аз предложих да отидем до зоопарка. Разделихме се в късния следобед и Бела, като ми благодари, задържа ръката си в моята. Приех го като знак, че ме одобрява. И от този момент нататък започнах да си представям как заживяваме като семейство, дори в сънищата ми се явяваше. Малкото време което имах, гледах да споделям с нея. Понякога тя оставяше детето на близка приятелка и ми подаряваше незабравими часове.
Не се решавах все още да й заговоря за брак, защото от това, което знаех, личеше, че не е преодоляла огорчението от предишния. Мислех, че с времето раната й ще зарасне. Докато аз не й отворих друга. Наложи се за замина в командировка, за да подпишем договор с фирма със сродна дейност. Щях да водя преговорите, понеже шефът беше в чужбина. Там, наред с директора и двамата му заместници, присъстваше и една предизвикателна млада жена – Марина, която щеше да води протокола. Изумих се, защото много ми напомни на Бела.
Приликата беше очевидна, но дори и за миг не си помислих, че двете може да имат нещо общо. Фирмата беше в друг град, на 400 км от столицата, и едва ли можеше да има такова съвпадение. Хората понякога си приличат, затова и не обърнах внимание, че тя имаше същите невероятни очи като моята любима. Преговорите минаха успешно, вечерта седнахме в изискан ресторант да полеем сделката. През цялата вечер не свалих погледа си от нея.
Тя го забеляза и по едно време се доближи и тихо попита не искам ли след вечерята да отидем на бар, а аз се съгласих. Да имаше тогава някой да ме спре, щях да съм благодарен. Но съдбата беше решила да си поиграе. Пихме до малките часове, после Марина нежно се притисна до мен и след минути се озовахме в стаята ми в хотела. Магията на страстта и желанието ме завладяха с пълна сила… Сутринта я изпратих до дома й, за да се приготви за работа, а аз поех с колата си към София.
Чувствах се ужасно, презирах се, че постъпих като разгонено животно. Опитвах се да си внуша, че съм сънувал кошмар, който трябва да забравя. Нямах смелост да се обадя на Бела, но тя ме изпревари. Получих sms: „Сбогом! Моля те само да не постъпваш така и с братовчедка ми!“ А докато се мъчех да проумея за какво става дума, последва второ съобщение. Този път снимка, на която се виждаше как спя гол в леглото, а Марина до мен, щастливо усмихната. Имаше и текст: „Бела, скъпа, най-сетне открих мъжа на живота си! Като дойда в София, ще ви запозная!!!“
Написах трогателно писмо на Бела, в което молех за прошка и втори шанс. Отговор не получих, а телефонът на моята любов вече не отговаряше. От майка си разбрах, че още същия ден тя, заедно с дъщеря си, напуснала жилището с малко багаж и го обявила за продан. А след 2 седмици там се нанесе възрастна двойка. Така една нощ, много алкохол и красива жена прецакаха бъдещето ми.
Денислав
Коментари
Публикуване на коментар