Родителите ми не са планирали появата ми на бял свят

По-голямата ми сестра се превърна в чудовище. По някаква причина се вярва, че по-малките деца са обичани от родителите си повече, особено ако разликата между тях е голяма. Не знам, в някои семейства може би е така, но в нашето любимката е по-голямата ми сестра. Цял живот съм се чувствала като гостенка в собствения си дом. Всъщност била съм нежелано дете. Родителите ми не са планирали появата ми на бял свят и когато майка ми разбрала, че отново е бременна, било твърде късно за аборт.

У дома започнали скандали, майка ми обвинявала баща ми и го заплашвала, че ще остави бебето, тоест мен, в родилния дом. Разбира се, аз не съм била свидетел на грозните й думи, но баба – майка на баща ми – се постара да ми разкаже всичко в подробни детайли. Тя не обичаше снаха си, а мен ме съжаляваше. Спомням си, че от малка ми втълпяваха, че сестра ми е добра и възпитана, а аз лоша и непокорна. Според майка ми, Галя щеше да стане голяма красавица, докато на мен предричаше, че винаги ще бъда грозна и с неугледен вид.

Изминаха години. Галя жънеше успехи в училище, които радваха цялото семейство, а аз едва се справях с уроците. Наказваха ме за всички бели на сестра ми: ако тя счупеше нещо, биеха мен. Опитвах се да им обясня, че не съм виновна, но родителите ми не ми вярваха и ме обвиняваха, че несправедливо очерням любимката им. А тя просто се усмихваше и ми махаше с ръка зад гърба на майка ни.

За нея купуваха нови дрехи и обувки, а на мен даваха да износвам старото й обклекло. Не помня някога да са ми купили нещо ново. Взимайки за пример поведението им, Галя се стараеше да ме отбягва. Сякаш аз не съществувах в това семейство. Сестра ми имаше свой живот, приятелки, а мен обикновено ме наказваха да стоя в стаята си. Въпреки всичко обичах Галя, но тя просто не ме забелязваше. Така израснах – с болка, завист и тъга.

Веднъж не издържах и изпаднах в истерия. Спомням си как крещях на родителите си, че щом съм нежелано дете, е трябвало да ме оставят за осиновяване. Татко се опита да ме успокои, а майка ми се скри в спалнята. На другия ден, след като ме изпратиха на село при баба, тримата заминаха на море. После сестра ми се хвалеше колко прекрасно са прекарали без мен. Когато станах на 15 години, най-голямата ми мечта беше да се изуча и да напусна семейството си.

Представях си как жъна успехи, а родителите ми, осъзнали грешката си, ме умоляват да им простя. Много исках да им докажа, че и аз мога да бъда умна, талантлива и добра дъщеря. Започнах да наблягам над уроците и завърших училище с медал. Исках да продължа образованието си в колеж, но майка ми каза, че трябва да започна работа, за да им помагам финансово.

По това време Галя, която е със седем години по-голяма от мен, успя да се омъжи два пъти, роди дете, разведе се и се върна да живее у дома. През цялото време спеше и отказваше да обърне внимание на малката си дъщеричка. Така грижите за племенницата ми паднаха на моите плещи. През деня ходех на работа, а вечер готвех и перях пелени.

Спомням си за онова време като някакъв страшен кошмар. Майка ми твърдеше, че сестра ми не е сполучила в живота и ние всички сме длъжни да й помогнем да си намери добър съпруг и по принцип да се справи с проблемите си. За разлика от тях, аз напълно осъзнавах, че всъщност Галя е егоистка и безделница, която обича да живее на гърба на семейството ни. Знаех нейната цена и не се оставях красотата й да ме заблуди.

Няколко месеци по-късно се запознах с Валери. Трудно е дори да си представя, че в моя лудешки ритъм на живот, ми оставаше време да се срещам с него. Но любовта му ми даваше криле и ме караше да се чувствам истински щастлива. Валери е по-възрастен от мен, по-мъдър, грижовен и ми помогаше много. Когато решихме да се оженим, го поканих у дома, за да се запознае с родителите ми. Вратата отвори сестра ми и щом видя приятеля ми, очите й блеснаха с вълнение. Не очаквах нищо добро от нея, но дори не предполагах какво замисля.

Докато почиствах масата след вечеря, видях, че тя и Валери се отделиха в нейната стая. Допрях ухо до стената и толкова “добри” неща научих за себе си, че загубих дар слово. Галя твърдеше, че съм безотговорен човек, наркоманка и алкохоличка. А после настъпи тишина. Леко открехнах вратата и пред мен се разкри странна гледка. Сестра ми висеше на врата на Валери и се опитваше да го целуне. Но той я отблъсна грубо, дойде при мен и каза: ” Нина, събирай си багажа.”.

Така напуснах завинаги кошмарния дом на родителите си. Дълго време не поддържах никакви отношения с тях, но неотдавна майка ми ме потърси, за да се оплаче, че е много болна. Галя избягала с някакъв чужденец и зарязала дъщеря си при тях. Оттогава нямали вести за нея. Родителите ми не можели да се грижат за внучката си, ето защо майка ми ме помоли да взема племенницата си при мен, тъй като това било мой дълг.

Те били твърде стари, за да се грижат за едно пъргаво дете. Жал ми е за момичето, то не е виновно за греховете на сестра ми. Но ме яд на Галя, че докато тя си живее живота, а аз трябва да отглеждам дъщеря й. Родителите ми са виновни, че сестра ми се превърна в чудовище. Съгласих се да приема племенницата си, но при едно условие: Галя да бъде лишена от родителски права. Така дъщеря й ще израсне в нашия дом – любима и желана.