Имаме и детенце, заради което си струваше вторият шанс. В началото всичко вървеше по мед и масло, докато той пак не започна да закъснява по цели нощи и да се завръща пиян. Пиянските му изпълнения ме изнервиха до такава степен, че изпаднах в депресия и започнах да говоря на висок тон. Една нощ разбрах, че отново съм станала “номер две”...
Разкритието ми беше съпроводено с няколко шамара, от които три дни ходих с перманентен грим.
Не съм спирала да го обичам през всичките години, в които падах и ставах; но не можете да си представите какво облекчение почувствах в момента, в който ме удари, защото знаех, че това е краят. Вече нямаше нужда от драми, самоанализи и обвинения. Изтрезняла от силната си любов към него, разбрах, че съм загубила безумно много време, за да угодя на някого, който не струва и една моя сълза. Реших да спра да бъда жертва и да продължа напред!
Преди две години ми трябваха месеци, за да започна да спя, да се храня нормално, да се съвзема и продължа да дишам и намирам смисъл във всеки нов ден. Не си струваше! Загубих твърде много време… загубих много безсънни нощи, много слънчеви дни, много възможности, за едно дребно човече с първични инстинкти. Не може да накараш някой да те обича насила. Когато напуснах “семейното огнище”, срещнах най-напред разочарованите погледи на моите родители и трябваше да положа много усилия и търпение, за да вдъхна самочувствие на детето си, чийто свят беше сринат далеч повече от моя. Вярвам в себе си и ще търся спокойно пътя, по който да вървя.
Приех неизбежната загуба на любовта на моя живот и никога повече няма да поглеждам назад. Сърцето ми е надупчено като овехтяла дреха, но пак ще обичам, и пак ще ме обичат, защото вярвам, че животът е за двама. Понякога ме връхлитат спомени, мразя тези моменти на слабост, и отронвам скришом по някоя сълза. Но после се мобилизирам и си обещавам да забравя. Заслужавам да бъда щастлива и никога повече да не съм жертва на домашно насилие- психическо или физическо. Преглъщам мъката и се усмихвам.
Обръщам се към всички жертви на домашно насилие: “Повярвайте, вълкът козината си мени, но нравът- не! Моля Ви, не позволявайте да Ви унижават, вярвайте в себе си, потърсете подкрепа от приятели, близки, ако щете и от организации. Любовта трябва да носи щастие, а не тягостна мъка. Може би ще имам още неуспешни връзки, никой не знае, но е сигурно, че няма да позволя да ме унижават, само защото обичам силно и безрезервно. Желая повече сили на всички, на които им предстои да изминат моя път. И помнете, няма нищо по- хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан.”
Коментари
Публикуване на коментар