Срамуваше се, че дъщеря й е самотна майка. Донякъде я разбирам: тя ме отгледа сама и не искаше да повторя незавидната й съдба. Но въпреки всичко, аз никога не бих казала на дъщеря си нещо подобно. Каквото и да се случи, винаги ще бъда до нея. Така се оказах на улицата с пеленаче в ръце. Всеки мой близък и приятел, когото помолих за помощ, ми обърна гръб. Никой от тях не пожела да помогне на една самотна майка. За щастие имах малко спестени пари и успях да наема стая още същата вечер. В квартирата ми нямаше никакви мебели и домакински съдове, а парите ми стигаха само за хляб и мляко. Бяха тежки времена: сълзи, умора и чудовищна липса на сън.
Имаше дни, в които буквално гладувах. През един такъв период взех отчаяно решение. Когато дъщеря ми заспа, аз излязох на улицата и най-безсрамно се опитах да продам тялото си. Може да ме съдите и хулите, но гладът е по-силен от тока. Внезапно усетих нечия ръка на рамото си. Обърнах се и разпознах мой съученик от гимназията. Валери не ме попита нищо, но в погледа му се четеше съжаление.
Не исках съученикът ми да става свидетел на падението ми, затова стиснах зъби и се опитах да изобразя нещо като усмивка на лицето си. Но как да скриеш мизерията, отчаянието, глада и нищетата? Час по-късно, двамата стояхме в бедната ми стаичка, пред легълцето на дъщеря ми. И там, пред нещастното си дете, което все още спеше, не можах да издържа и покрила лице в ръцете си, излях болката си пред него. Разказах му всичко: как годеникът ми ме заряза бременна и се ожени за друга, за безсърдечието на собствената ми майка и за лицемерието на онези, които довчера бяха мои приятели.
От този ден Валери стана мой покровител. И ако днес, аз и дъщеря ми сме живи, здрави и имаме сигурен покрив – това е благодарение на него. Защото той не ме остави като бездушните ми близки, а ми дари безценна помощ. С любовта и грижите си, бившият ми съученик успя да стопли разбито ми сърце. Един ден не дойде сам, а в компанията на майка си. Тази добра жена поиска разрешение да ме посещава и преди да си тръгне, ме нарече „дъще“. Собствената ми майка ме изхвърли, а чуждата жена ме прие с отворени обятия.
Изминаха няколко години. Днес с Валери сме съпрузи и живеем заедно с майка му. След време се помирих с майка си, но в дъното на душата си тя така и не успя да обикне дъщеря ми и да я приеме за своя внучка. Но не съжалявам, защото детето ми си има истинска и любяща баба – моята свекърва. Щастлива съм! Бог ми даде много повече, отколкото поисках!
Коментари
Публикуване на коментар