Баща ми биеше мен като малък, а пазеше по-малкият ми брат

Не обичам родителите си още от малък. Така започва моят кратък разказ. Имам по-малък брат, който татко повече пазеше и не биеше. Може от злоба, че татко не го биеше и не обиждаше толкова, започнах да се държа лошо с него. А ние с майка ми търпяхме насилието му. Няма да забравя, как веднъж за нищожна причина ме спука от бой. Бяхме сами в апартамента и направо ме преби. Майка ми поне гледаше да ме пази, щом ми налети, но покрай мен и тя го отнасяше.. Не го обичам, даже имаше период, в който исках просто да умре и да се махне от живота ми.

Като малък хиляди пъти си казвах, че порасна ли, ще го пребия, за да види какво ми е причинявал най-редовно. Майка ми… не знам, имам чувството, че никога не й е пукало особено за мен. Пращаше ме на уроци, гледаше да имам всичко от първа необходимост, но само дотук… Като малък не помня да ме е питала, как съм, рядко идваше да ме прегърне и да поговорим, като майка и син…

Имах детегледачка, която ме водеше на училище и уроци. Лятото ме пращаше за три месеца при бабите ми, които в крайна сметка обикнах най-много, докато тя си гледаше кефа. Ходеше си на дискотеки и си излизаше с приятелки, а какво става с мен, не я беше особено грижа. Когато исках да му купи играчка или нещо друго, обикновено ми отказваше. Казваше, че било скъпо, а тя в същото време се спукваше да харчи пари за гримове, бижута и коктейли по дискотеките.

Общо взето – просто й бях като разход… Детегледачка ме водеше навсякъде, апартамента се чистеше от чистачка, майка готвеше рядко и като че по принуда, и само се оплакваше, че няма време заради работата. Не знам, просто гледах да се държа добре с тях, изкарвах хубави оценки в училище, ходех на уроци по английски и изпълнявах, всичко каквото ми кажат, само за да съм добрия син.

Преди година се разведоха с баща ми и майка ми се изнесе. Идваше често в нас, но предимно за да е по-близо до малкият ми брат. Преди два месеца й предложиха работа в чужбина и тя отиде заради парите. Всеки ден по скайп ми обяснява, колко ме обича и колко й е мъчно за мен, но не вярвам да е истина… А и моето сърце към нея и баща ми е ледено.

Колкото до баща ми, на който явно му доставяше кеф да ни смазва от бой, вече от година не ме е бил, защото го настигнах на ръст и ходя на фитнес и бойно изкуство и не му достига смелост, да си избива комплексите. Бях си обещал, когато порасна да го смажа от бой, за да му го върна, но мисля, че няма смисъл, защото виждам, че сам се убива с пиене и пушене всеки ден. Това е моята история… Не знам в мен ли е вината или не, но не обичам родителите си и това е.