Опознай България, за да я обикнеш още повече!

Опознай България, за да я обикнеш още повече!

Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"

Дряновският манастир е създаден в началото на 13-ти век. В началото е бил на 2 километра от сегашния му вид. В края на 14-ти век е разрушен от турците и впоследствие е изграден отново на друго място, като е наречен „Голям Свети Архангел”. По-късно отново е разрушен и чак към края на 17-ти век е изграден отново. Тук си е останал и до днес. В края на 17-ти век са построени 2 църкви и е имало работещо килийно училище. Тук и направен препис на историята на Паисий. Реставрирането на Дряновският манастир започва кэм средата на 19.ти век от игумен Рафаил. Тогава манастирът се сдобива с 2 църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи. В Дряновският манастир често са отсядали и живяли за кратко Васил Левски и Георги Измирлиев. В него са се съхранявали в таен склад оръжия и хранителни запаси. Така той се е превърнал в крепостта на поп Харитон и Бачо Киро по времето на Априлското въстание. Все пак след 9 дни турската армия успява да опожари манастира, но скоро след това той отново е възстановен. Издигнат е паметник на загиналите въстаници. В момента Дряновският манастир е действащ манастир. От стария му вид се е съхранил храмът, а от трите купола на църквата се е запазил един. В църквата няма стенописи, можете да видите дупки от куршуми, умишлено оставени, за да ни напомнят за Априлското въстание и героизма на българите. Като подобрения могат да се изтъкнат изградената камбанария и аркирания притвор, построени ва началото на 20-ти век. В близост до църквата се намира игуменарница на 2 етажа, както и стопански двор, южно от църквата. Към западната страна на манастира има сгради с високи етажи, като малка вратичка пресича стената на нисък навес и през дървено мостче се излиза на поляна до рекичка. В манастира можете да видите музейна сбирка, състояща се с находки и експонати от миналите епохи. Тук се съхранява експозицията „Археология и Възраждане” на историческия музей на Дряново. Можете да стигнете до Дряновският манастир като карате по пътя за Велико Търново към Габрово и на 2 километра след гр. Дряново е отбивката за манастира.

Ивановски манастир "Св. Архангел Михаил"

Първата скалната църква на манастира е изсечена в каньона на река Русенски Лом от монаха Йоаким и неговите ученици през 13-я век и заедно с останалите 20-тина скални църкви в местността образуват сегашния манастирски комплекс "Св. Архангел Михаил". Помещенията – църкви, параклиси и килии – се намират високо над реката и са свързани с пътеки и скални стълби. Девет уникални скални църкви от комплекса са включени в Списъка на световното културно и природно наследство и са под закрилата на ЮНЕСКО. Ктитори на манастира са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371), а цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) е завършил там живота си като монах. С основание се счита, че Ивановската обител в Добруджанския район е била българско духовно средище през целия период 10 – 14 век, като в края на периода става център на исихазма. По време на османското владичество постепенно запада, но през 18-я век е отново обект на поклонение. Посетителите могат да видят в храмовете запазена стенна живопис, с характерни за античността мотиви (женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски), както и изрязан надпис на Иво Граматик. Църквата "Света Богородица" е главната в комплекса, който сега е недействащ. Тя е богато изписана с библейски и евангелски сцени и образи ("Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител" и други). Ктиторските портрети на царете Иван Асен ІІ и Иван Александър са също запазени. Богато украсен със стенописи е паралкисът "Господев дол", където, в издълбани ниши са изобразени "Благославящият Иисус Христос", и сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". Има и надпис, документиращ мястото, където цар Георги Тертер се е замонашил. В друга църква е изобразен цар Иван Асен II, държащ в ръцете си умален модел на църквата, което е традиционен начин за представяне на ктитори. Библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс, но през погледа на местните майстори, са други ценни стенописи в църква от комплекса, основана от цар Иван Александър. Ивановският скален манастир е на 12км. в южна посока от град Русе. От село Иваново е отбивката за манастира.

Рилски манастир " Св. Иван Рилски "

Най-големия най-почитания манастир в православния свят Рилски манастир „ Св.Иван Рилски „ води началото си от 9 век когато родения в село Скрино Иван Рилски полага началото му. Приел монашеството си в тогавашния Бобошевски манастир той е бил свидетел на величието на държавата при владетеля Цар Симеон, скитал по света и накрая се установил в рила където след основаването на манастира е прекарал и целия си съзнателен живот. През византийското владичество манастира става известен със запазване на българското самоосъзнаване. През 14 век тогавашния местен владетел севастократор Хрельо укрепва комплекса превръщайки го в непристъпна крепост, а няколко години по-късно построява и кулата с бойници носеща и до днес неговото име. В годините на османското владение манастира остава голям книжовен и религиозен център, запазвайки привилегированото си положение за тогавашното време. Връщането на мощите на св Иван Рилски от старата столица Търново възвръща неугасващия дух на българите по онова време. През годините в манастирския комплекс са работели и обучавали много духовници, преводачи и зографи, поддържани са връзки с всички останали православни страни по света. Сред най-ценните реликви запазени и до днес са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пътеводителката – св.Богородица. В манастирската библиотека може да намерите над  15000 тома с ръкописи, в музея към комплекса има експонати от оръжия, монашески одежди, предмети за богослужение, един от най интересните е първия глобус у нас направен от Неофит рилски по поръчка на манастирското училище. Не пропускайте да разгледате петкуполния храм „ Рождество Богородично „, параклиса в Хрельовата крепост, стенописите направени от Димитър и Захарий Зограф, известния Рафаилов кръст направен изцяло от дърво, чудотворни икони, стенописи и др. В момента манастира е действащ мъжки манастир, паметник на културата и е под закрилата на Юнеско. Рилският манастир е на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

Килифаревски манастир "Рождество Богородично"

Основан е през 1348 г. с подкрепата на цар Иван Александър от Теодосий Търновски, който става игумен на манастира и го превръща в център на книжовна школа и център на православния исихазъм. В школата са били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан. Разрушен е от турците след падането на Търново през 1393 г. и е възстановен през 15-я век. В края на 16-я век е опожарен и окончателно сринат, тъй като е приютявал оцелели участници във второто търновско въстание. Под това място, на брега на р. Белица, през 1718 г. е построен нов манастир – построена и изографисана е църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски, които са запазени при изграждането от майстор Кольо Фичето на сегашната църква "Св. Димитър" (1842 г.). Вътрешното й пространство е оформено във формата на кръст, раменете на който представляват четири каменни колони, държащи църковния купол. Стенописите са типични за началото на 18-я век – в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Посетителите могат да видят стария позлатен иконостас от 1843 г., както и ценни икони, между които и известната икона на Иван Рилски с житието му. Освен църквите, манастирският комплекс включва и две двуетажни жилищни сгради, построени във възрожденски стил през 1849 г. През 1950 г. манастирът е трансформиран в женски и понастоящем е действащ. Манастирът "Рождество Богородично" се намира южно от В. Търново. Можете да стигнете до него през Хаимбоазския проход. Отстои на 2 километра от град Килифарево.

Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”

Основан е през 1240 г., под името „Врещецки”. След като бива разрушен от турците през 15-я век остава необитаем до възстановяването му през 1742 г. чрез дарения от клисурци. Отново е разрушен през 1782 г. и пак е възстановен благодарение на монасите и местни родолюбци. Сринат е за пореден път през 1862 г. от башибузуци, които избиват 120 българи, събрали се на празника на светите братя Кирил и Методий. Само 7 години по-късно е възстановен във вид, близък до сегашния, който включва две църкви, жилищни и стопански сгради и собствена ферма. Главната църква представлява кръстокуполна сграда с един купол и високи камбанарии. Иконостасът е дело на майстор Стойчо Фандъков. По иконите са работили известни български живописци през 18-я, 19-я и дори през 20-я век (Господин Желязков и проф. Георги Богданов). В манастира се съхраняват много реликви като стари икони, книги, утвар, мощи на светци. Нов по-малък храм "Св. Никола" допълва манастирската обител, която е със статут на селище. Това позволява ежегодното организиране, съвместно с православни организации, на лагери за деца от цялата страна. Манастирът се слави със своята „жива вода”, извираща от връх „Тодорини кукли”, ниското минерално съдържание на която определя лековития й ефект. Манастирът е на 9 километра от град Берковица, намира се около река Врещица, в подножието на Западна Стара планина.

Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец”

Основан при царуването на Иван Александър (1331 - 1371), манастирът е напълно разрушен през 1392 г., когато османците завладяват София. Както почти всички манастири с подобна съдба, той получава „нов живот” в края на 15-я век, когато велможата Радивой, под покровителството на софийския митрополит Калевит, възобновява порутената църква "Св. Георги" и я изписва в памет на починалите си Тодор и Драгана. Има ктиторски надпис от 1611 г., с който се съобщава за ново обновяване на църквата, очевидно сериозно пострадала от земетресението през 1503 г. През дългите векове на робство манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийската област – преписвани са били много богослужебни книги. В него се съхранява част от мощите на мъченически убития Св. Георги Софийски. Бил е сигурно убежище на четници и революционери. Популярността му след Освобождението бързо нараства, след като в него се заселват монахини – бежанки от Малешевско, а Иван Вазов му посвещава прекрасен пътепис. През първото десетилетие на 20-я век се разраства – построена е нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица" и сграда за игуменките. Останалите сгради от комплекса са жилищни помещения, строени през 30-те години на 20-я век и използвани през 50-те години от военните, а монахините (манастирът п това време е бил изцяло женски) са били разпръснати по други манастири. Резултатите от военното „нашествие” са: унищожени от пожар сгради, замазани с вар стенописи, изчезнала библиотека. След напускането на военните част от монахините се връщат и поемат грижата за манастирската обител. Понастоящем Кремиковският манастир преживява своеобразен ренесанс –интензифицира се реставрацията на стенописите в малката църква, завършили през 2003 г. Построени са: нова магерница, чешма с течаща вода и голямо зидано огнище. В двора са поставени дървени маси и пейки. Стабилна дървена врата заменя старата, измазани са много от стените на сградите. Двете църкви са в много добро състояние, дворът впечатлява с разнообразните цвята и зеленината през летния сезон. Манастирът е девически – постоянно действащ. Стенописите в старата църква са правени веднага след построяването й и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Сред стенописите в предверието (правени през 15-я век) се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента на поднасяне на дарове на митрополит Калевит и на патрона Свети Георги Победоносец. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена; пресъздадени са и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги. Втората църква – "Покров Богородичен" – е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на "Св. Богородица". В него се съхраняват: евангелие от 1497г., съдържащо 307 листа, написано по поръчка на митрополит Калевит, един триптих от 16-я век и дървен иконостас от 17-я век. Някои от иконите впечатляват особено посетителите: най-старата измежду тях е на "Христос Вседържител" (датираща от 15-я век); на друга икона е изобразен патронът на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" (1667 г.). Манастирът е на 3-4 километра от кв. „Кремиковци”, гр. София. Местността е планинска с красива гледка към София, Рила и Витоша.

Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян”

Оскъдни данни показват, че е основан в началото на 11-я век, но сигурните сведения за неговата духовна дейност са от края на 17-я век, през който се утвърждава като важно книжовно средище. В него са били подготвени плеяда граматици, краснописци и преписвачи, по известни между които са йеромонасите Ананий и Сидер и Кръстю Граматик. Възникнал е около аязмо с лечебна вода (помагала на психично болни) и е наречен на светите братя Козма и Дамян, прочули се със своите лечителски способности. Ползвал се е с благоразположението на турските власти, поради което оцелява по време на помохамеданчването на българите - родопчани от Чепинско през 1657 г., когато в областта са били сринати напълно голям брой манастири и църкви. В края на 18-я век манастирът попада в ръцете на гръцки монаси, които замазват стенописите и изографисват върху тях свои надписи, като след реставрацията са запазени и двата стенописни слоя. През Възраждането в манастира функционира килийно училище. В старинния си вид са съхранени само западното и части от северното крило. Понастоящем действащият манастирски комплекс включва две църкви, жилищни и стопански сгради и аязмото. Разположен е на три нива, обградени от двор, като килиите на монасите са в най-високата част. Главната църква в манастира е изградена през 15-я век. Тя е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи и два притвора и наподобява кръст. Разширена е в западна посока през 17-18 век, а по-късно е пристроен и нов притвор. На източната стена на притвора са запазени фрагменти от голямата композиция "Страшният съд". Преобладаващия слой стенописи включват цикъла "Сътворението на света" и панорама на светите места на атонската Света гора. Поместени са и сцени от живота на светците-лечители Козма и Дамян. Много ценни ръкописи и книги са били съхранени в библиотеката на манастира. Такъв е сборникът "Кукленски песнивец", преписан и украсен през 1337 г., посветен на цар Иван Александър, който понастоящем е в библиотеката на БАН. Манастирският празник се отбелязва всяка година на Петровден – 29-ти юни, когато чудотворната икона на светците Козма и Дамян се изважда от църквата за поклонение. Кукленският манастир е на 15 км. от град Пловдив, на около 3 км. от село Куклен в покрайнините на Западните Родопи

Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец”

Основането му през 13-я век, по време на царуването на Константин Асен – Тих, е белязано с построяването на храма "Св.Троица". За два века – до падането на Търновското царство – се превръща във важен религиозен център, когато е разрушен от турците, за да бъде възстановен в края на 17-я век. След това е опустошаван няколкократно, за да бъде възобновен в сегашния си вид в периода 1835 – 1856 г. и с дарителската помощ на братята ктитори Теодоси и Кесарий Хорозови. През Възраждането се оказва местен просветен център с килийно училище, но и участва в подготовката на Априлското въстание. В манастирския комплекс посетителите ще видят църква, два параклиса, както и жилищни и стопански сгради. Църквата "Св. Николай", изградена в края на 17 и началото на 18 век, е обновена през 1835 г., за да добие сегашния си вид на еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие. Изписана е богато с икони – особено впечатление правят: композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович, две икони в иконостаса – на "Св. Илия" и на "Св. Димитър на кон", както и три икони в предверието ("Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророците" и "Христос с апостолите"). Следва да се отбележат и иконостасните царски двери с резбени елементи, както и резбеният владишки трон. На втория етаж на жилищната постройка се намира параклиса "Въведения Богородично", построен и украсен със стенописи през 1864 г. На западната стена на входа е разположен портрет на двамата ктитори с модела на построените от тях сгради. Вторият параклис "Благовещение" е в източното крило на манастира, където се съхраняват иконите: "Петър и Павел", "Кръщение", "Богородица на трона", "Христос Вседържател". Манастирът се намира е на 20 км. от В. Търново, на 5 км. от село Велчево. В близост е река Веселина и Къпиновския водопад – уникално красиви места.

Осеновлашки манастир „Св. Богородица” („Седемте престола”)

Двете имена на манастира са свързани с различни легенди за неговото основаване през 11-я век. Първото име се обвързва с болярина Петър Делян, повел несполучилото въстание против византийците през 1040 г, а второто – с пристигането в областта на 7 боляри и техните семейство от Бесарабия, основали съответно седем села (Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник) в близост до изградения от тях манастир. Най-ранни достоверни сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир са намерени в преписка от четириевангелие, датираща от началото на 16-я век, както и в един служебник от 1554 г. Два века по-късно манастирът е разрушен по заповед на султан Махмуд, но малко по-късно, въз основа на указ на друг султан, разрешил на поданиците си – християни да строят църкви и манастири, е реконструиран от братята свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и, с помощта на майстор Стоян от Троян. Бурната история на манастира продължава, когато в началото на 19-я век е сринат отново и възстановен през 1824 г. от Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, а монахът Паисий от Ловеч изгражда жилищна сграда, оформявайки така манастирски комплекс, допълнен с нова триетажна сграда през 1851 г. Комплексът е бил предоставен за метох на Черепишкия манастир, а през 1848 г. в него е основано килийно училище. Периодически е давал убежище на революционери (Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Васил Левски). Манастирският комплекс е ограден от висок каменен зид и се състои от църква, камбанария и две жилищни сгради, част от стаите на които се използват за посетители, наслаждаващи се на двете камбани и едновековната секвоя в обсипания с цветя и храсти двор. Те могат да намерят в манастирската библиотека стари православни книги, една от които е подарък от руската императрица Екатерина. Многократните преправяния на църквата са довели до пълно изгубване на нейната автентична архитектура, която, след ремонтната дейност на майстор Стоян през 1770 г., е получила днешния си ранновъзрожденски вид. През 1868 г. към църквата е пристроена откритата нартика със седем олтара, основните 4 от които образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният е непосредствено срещу входа на църквата. Стенописи на стогодишна възраст и иконостас красят всеки олтар. Иконостасите са неполихромирани, с опростена резба, а иконите по тях са от периода 17-19 век. Открояват се голямата многофигурна икона "Страшният съд" и големият дървен полилей "хоро", съставен от петнадесет части с оцветени дърворезбени сцени. Върху фасадните стени на едната от жилищните сгради – където се е помещавало основното манастирско училище – са изписани религиозни и битови сцени. Манастирът се намира на 50 км. от Враца, намира се при река Габровица, в Стара планина, в посока Мездра. Отстои на 5 километра от гара Елисейна.

Патриаршески манастир „Св. Троица”

Тълкуването на надпис, намерен през 1847 г. при строежа на новата църква в манастирския комплекс, насочва към 1070 – като година на основаване на обителта. Повечето изследователи са склонни обаче да приемат годината 1375, когато монахът Евтимий е провъзгласен за български патриарх по време на царуването на цар Иван Александър и обителта придобива името „патриаршеска”. Известен е като център на прочута книжовна школа "Търновско училище" от късното средновековие, където е осъществена впечатляваща за времето си правописна реформа и са създадени езикови норми. Именно в тази школа са получили образованието си писателите Григорий Цамблак и Константин Костенечки. Както и повечето манастири, разрушен е и разграбен при падането на Търновското царство в края на 14-я век, но още през следващия век е възстановен и в продължение на 300 години е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което свидетелстват запазени дарствени грамоти. Разграбен е отново и запустява в началото на 19-я век в резултат от кърджалийски набези. В средата на същия век е възобновен със средства на местното население на разстояние около километър от стария манастир. Построена тогава църква е дело на майстор Кольо Фичето, а нейното изографисване – на Захари Зограф. Голямото земетресение през 1913 г. срутва голяма част от манастира. От църквата оцеляват само част от иконите, иконостасът и основите, върху които, през 1927 г., се изгражда нова църква, но с дизайн различен от този на Кольо Фичето. Тя е с кръстовидна форма, три купола, покрит четириколонен аркиран притвор и два входа. Звънарницата се състои от няколко камбани и висящо клепало. В олтара и нартиката на храма посетителите ще видят римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм, а в иконостаса – иконите "Св. Никола", "Св. Атанасий" и "Св. Богородица" (1861 г.), "Христос Вседържател", "Новозаветна Троица", "Йоан Кръстител" и резбовани царски двери (19 век). Съхранени са и уникални реликви – иконите "Архангел Михаил" (1663 г.) и "Старозаветна Троица" (1708 г.). Към манастирския комплекс принадлежат: параклисът "Св. Евтимий Търновски", кладенец до входа – оформен с купол и изрисуван с шестокрили херувими, както и селскостопански постройки. От 1948 г. манастирът е девически. Патриаршеският манастир "Св. Троица", отстои на 6-7 км. от Велико Търново, в близост до с. Самоводене. След около 2-3 км. преди с. Арбанаси е отбивката за манастира.

Плаковски манастир „Св. Пророк Илия”

Основан е по времето на цар Иван Асен II, за което свидетелства останалата малка старинна църквичка, намираща се на няколко километра от днешната обител, началото на която датира от втората половина на 13-я век. Разрушен е при падането на Търновското царство през 1393 г. В средата на 15-я век е възстановен, но съдбата му е подобна на повечето манастири – да бъде последователно разрушаван и ограбван, а след това възстановяван от монаси и родолюбиви българи. Известен е с посещенията в края на 18-я век на Неофит Бозвели, който обсъжда с монасите подготовката и пръсването из поробените български земи на образовани свещеници и/или учители, които да отстояват каузата на българския език и оставя своя труд "Славянобългарское детеводство". Други известни гости на манастира са били: Софроний Врачански, оставил книгата си "Кириакодромион" ("Неделник") и йеромонахът Зотик, който организира работилница за пушки и барут, предназначени за българските революционери. Закономерно, през 1835 г. в манастира е организирана т.нар. Велчовата завера, с водач – бивш игумен на манастира отец Сергий. След погрома на заверата турците разрушават манастира, за което напомня мраморна плоча под камбанарията. Йеромонахът Софроний е този, който съдейства да започне възстановяване на манастира 10 години по-късно; на мястото на съборената стара църква е построен сегашния храм "Св. Илия", като личи почеркът на майстора Уста Кольо Фичето. Същият е ангажиран да изгради след още 11 години жилищното крило с камбанарията. По него време, монасите прокопават и два тайни тунела, водещи от църквата и магерницата към гората. Те са били използвани от Васил Левски и неговите съзаклетници. Църквата "Св. Илия" е от атонски тип, характерен за епохата на Второто българско царство, и представлява еднокорабна, продълговата сграда, с три високи апсиди, две конхи, островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони. Над входната врата посетителят вижда единствената стенопис – "Възнесение на пророк Илия", а в църквата се наслаждава на великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Изящната резба върху царските двери е в бароков стил. Впечатлява множеството иконостасни икони, по-известни от които са: "Св. Артемий", "Св. Иван Рилски", "Св. Й.Богослов", "Св. Богородица Пътеводителка", "Христос Вседържител", "Йоан Кръстител" и "Св. Илия" – всичките дело на самоковския художник Захарий Зограф. Манастирът е постоянно действащ. Плаковският манастир се намира в Средния Предбалкан до с. Плаково, на около 14 км от Велико Търново. Ако сте с кола, на юг от В. Търново се отклонявате при гр. Килифарево – на 5 км. оттам се намира с. Плаково, а след още 2 км. до манастира.

Преображенски манастир „Преображение Господне”

Основан е около Велико Търново през 13-14 век. За неговата реконструкция и ремонт много средства са дарени от Сара – втората жена на цар Иван-Александър и сина им – бъдещия цар Иван Шишман, поради което манастирът става известен и като Сарин или Шишманов. Като най-голям в околностите на българската столица бързо се превръща духовен център през целия 14 век. Както повечето манастири и този е разрушаван от турците и възстановяван няколкократно през вековете на робството. На сегашното си място е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който за дълго време остава негов игумен. Първоначално Димитър Софиялията започва строежът на главната църква, но след обесването му като участник на „Велчовата завера" (1835 г.) с довършване (1837 г.) се заема Уста Кольо Фичето. Стенописи от периода 1849-1851 г. красят интериора и външните стени на храма – дело художника Захарий Зограф от Самоков. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с неговия автограф. Забележителни сцени са: "Страшният съд" (на източната стена в притвора) и "Колелото на живота" (изписана на външната южна олтарна стена). Резбари от тревненската школа изготвят църковния иконостас през 1838 г., а иконите по него ("Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей") са рисувани от Захарий Зограф и Станислав Доспевски. От архитектурна гледна точка църквата представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове. Манастирският комплекс продължава да се изгражда активно до 1863 г., когато – под ръководство на Кольо Фичето – са издигнати югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". Така оформеният манастирски комплекс е от типа манастир-крепост: самите сгради очертават издължен правоъгълен двор, долните етажи са от камък, а горните се свързват с наклонения терен. Пред 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а три години по-късно са построени сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотека. Още през 20-те години на 19-я век манастирът се превръща във водещо културно и революционно средище в областта и изиграва значима роля в борбата на за църковна и национална независимост. Тук до самото Априлското въстание през 1876 година намират убежище редица поборници и революционери (Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон, отец Матей Преображенски, както и самия Васил Левски). По време на Освободителна война е превърнат в болница, където много ранени руски войни са изтръгнати от ръцете на смъртта. За благодарност имперското правителство подарява на манастира камбани, полилеи и богослужебни книги за църквата. Библиотеката на манастира, заедно с уредената богата музейна експозиция, съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги, икони и други. Понастоящем манастирът е действащ – девически. Намира се по поречието на река Янтра на 7 км. В. Търново, до с. Самоводене.

Струпецки манастир " Свети пророк Илия "

В манастирски документ е записано, че при завладяването на България от османците Струпецки манастир „ Свети пророк Илия „ известен и като Тържишки бил разрушен. Бил наречен така защото наблизо имало пазар / тържище / където хората от близките села продавали стоката си. Старата черква „ Свети Николай чудотворец „ обаче била възстановена отново в края на 16 век. Стените и сводът били богато изписани от все още неизвестен майстор, а в дебелите и стени нарочно били оставени кухини за по добра акустика. През годините манастира бил изоставен и запуснат докато през 1824-1825 година хаджи Димитраки жител от Врачанско открил изоставената манастирска черква. Наел работници които тайно да препокрият покрива на превърнатата в конюшня сграда и с много усилия и перипетии три години по късно получил официално разрешение от турските власти за възстановяването на манастира и светата обител. През 1851-1857 година били построени и триетажните жилища от майстора Ватьо. През годините в манастира са отсядали Васил Левски и Никола Обретенов, а книжовника Дамаскин Хилендарец е живял и творил в продължение на няколко години. Манастира е преживял три пожара, като най големия от тях през недалечната 1972 година е унищожил по-голямата част от жилищната сграда, включително и тази в която е отсядал дякона Левски. Последно възстановен през 1991 година манастир „ Св. Пророк Илия „ е действащ мъжки манастир и паметник на културата. Струпецкият манастир се намира в Искърското дефиле, близо до село Струпец, на 20 км от гр. Мездра и на 35 км от гр. Враца.

Троянски манастир " Успение Богородично "

Легендата за това кога е основан Троянския манастир „ Успение богородично „ остава забулена в тайна и до днес. Единственото което се знае е описано в летопис от 1835 година и гласи – много, много години след падането на царството дойде един монах със своя ученик, българин, незнайно от кои земи и от къде, засели с в планинската пустош и ... Друг монах някъде около 1601 година замръква на път за Влашко носел копие от чудотворната икона на св. Богородица Троеручица. Легендите разказват как на следващия ден при заминаването си той на няколко пъти падал от коня, докато разбрал че това е божи знак и оставил иконата там. Така след разнасяне на славата и заприиждали монаси и поклонници които построили килии , църквата „ Рождество Богородично „ и се появил Троянския манастир. През втората половина на 18 век тогавашния манастирски наместник Христофор  за почва първите по-големи строежи идигайки сгради и нправил първия водопровод. През следващите години продължава разрастването и разширяването на манастира, била построена нова каменна църква с трикуполен свод. Тук са работили и творили много известни книжовници като Калиний, Манасий, Йосиф соколски и др. И бил създаден троянския дамаскин. В манастира са отсядали велики българи като Левски основавайки таен революционен комитет чийто председател става игумена на манастира, а през Априлското възстание Панайот Волов и Тома Христов организират военен щаб. През 18 век е открито  килийното  училище в което са учили над 100 деца от близките села. Посещавайки манастира не пропускайте да разгледате  пет етажната кула със звънарница в близост до западните жилищни крила, иконописите и автопортрета  на Захари Зограф в църквата, купола с 12 прозорци на църквата „ Успение на Пресвета Богородица „ , изписаните слон и лъв върху североизточното крила символи на силата и търпението на българския народ, иконостасите от дърворезба в главната църква.
Троянският манастир се намира в подножието на Троянския балкан до река Черни Осъм. Недалеч от с. Орешак, на 10 км. от Троян.

http://opoznaybulgaria.com/

Черепишки манастир Черепишки манастир "Успение Богородично"


Черепишкият манастир кръстен с името "Успение богородично" е създаден през 14 век. Годината, която се приема за съществуването му е 1390.
Няколко пъти е бил опожаряван през годините, а през 17 век е реставриран от св. Пимен Зографски.
В манастира се е пишела българската църковна литература през вековете.
Най-запазена е църквта на манастира. Тя е съхранила вида си от 1612 година. Покрита е от стенописи, които са рисувани от Йонко поп Витанов от Трявна и Васил Илиев от Дебърско. Иконостасите са особено красиви, но недобре поддържани.
Черепишкият манастир се намира на 11 км. от град Мездра и на 25 км от Враца.