Двете имена на манастира са свързани с различни легенди за неговото основаване през 11-я век. Първото име се обвързва с болярина Петър Делян, повел несполучилото въстание против византийците през 1040 г, а второто – с пристигането в областта на 7 боляри и техните семейство от Бесарабия, основали съответно седем села (Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник) в близост до изградения от тях манастир. Най-ранни достоверни сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир са намерени в преписка от четириевангелие, датираща от началото на 16-я век, както и в един служебник от 1554 г. Два века по-късно манастирът е разрушен по заповед на султан Махмуд, но малко по-късно, въз основа на указ на друг султан, разрешил на поданиците си – християни да строят църкви и манастири, е реконструиран от братята свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и, с помощта на майстор Стоян от Троян. Бурната история на манастира продължава, когато в началото на 19-я век е сринат отново и възстановен през 1824 г. от Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, а монахът Паисий от Ловеч изгражда жилищна сграда, оформявайки така манастирски комплекс, допълнен с нова триетажна сграда през 1851 г. Комплексът е бил предоставен за метох на Черепишкия манастир, а през 1848 г. в него е основано килийно училище. Периодически е давал убежище на революционери (Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Васил Левски).
Манастирският комплекс е ограден от висок каменен зид и се състои от църква, камбанария и две жилищни сгради, част от стаите на които се използват за посетители, наслаждаващи се на двете камбани и едновековната секвоя в обсипания с цветя и храсти двор. Те могат да намерят в манастирската библиотека стари православни книги, една от които е подарък от руската императрица Екатерина.
Многократните преправяния на църквата са довели до пълно изгубване на нейната автентична архитектура, която, след ремонтната дейност на майстор Стоян през 1770 г., е получила днешния си ранновъзрожденски вид. През 1868 г. към църквата е пристроена откритата нартика със седем олтара, основните 4 от които образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният е непосредствено срещу входа на църквата. Стенописи на стогодишна възраст и иконостас красят всеки олтар. Иконостасите са неполихромирани, с опростена резба, а иконите по тях са от периода 17-19 век. Открояват се голямата многофигурна икона "Страшният съд" и големият дървен полилей "хоро", съставен от петнадесет части с оцветени дърворезбени сцени. Върху фасадните стени на едната от жилищните сгради – където се е помещавало основното манастирско училище – са изписани религиозни и битови сцени.
Манастирът се намира на 50 км. от Враца, намира се при река Габровица, в Стара планина, в посока Мездра. Отстои на 5 километра от гара Елисейна.
Двете имена на манастира са свързани с различни легенди за неговото основаване през 11-я век. Първото име се обвързва с болярина Петър Делян, повел несполучилото въстание против византийците през 1040 г, а второто – с пристигането в областта на 7 боляри и техните семейство от Бесарабия, основали съответно седем села (Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник) в близост до изградения от тях манастир. Най-ранни достоверни сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир са намерени в преписка от четириевангелие, датираща от началото на 16-я век, както и в един служебник от 1554 г. Два века по-късно манастирът е разрушен по заповед на султан Махмуд, но малко по-късно, въз основа на указ на друг султан, разрешил на поданиците си – християни да строят църкви и манастири, е реконструиран от братята свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и, с помощта на майстор Стоян от Троян. Бурната история на манастира продължава, когато в началото на 19-я век е сринат отново и възстановен през 1824 г. от Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, а монахът Паисий от Ловеч изгражда жилищна сграда, оформявайки така манастирски комплекс, допълнен с нова триетажна сграда през 1851 г. Комплексът е бил предоставен за метох на Черепишкия манастир, а през 1848 г. в него е основано килийно училище. Периодически е давал убежище на революционери (Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Васил Левски).
Манастирският комплекс е ограден от висок каменен зид и се състои от църква, камбанария и две жилищни сгради, част от стаите на които се използват за посетители, наслаждаващи се на двете камбани и едновековната секвоя в обсипания с цветя и храсти двор. Те могат да намерят в манастирската библиотека стари православни книги, една от които е подарък от руската императрица Екатерина.
Многократните преправяния на църквата са довели до пълно изгубване на нейната автентична архитектура, която, след ремонтната дейност на майстор Стоян през 1770 г., е получила днешния си ранновъзрожденски вид. През 1868 г. към църквата е пристроена откритата нартика със седем олтара, основните 4 от които образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният е непосредствено срещу входа на църквата. Стенописи на стогодишна възраст и иконостас красят всеки олтар. Иконостасите са неполихромирани, с опростена резба, а иконите по тях са от периода 17-19 век. Открояват се голямата многофигурна икона "Страшният съд" и големият дървен полилей "хоро", съставен от петнадесет части с оцветени дърворезбени сцени. Върху фасадните стени на едната от жилищните сгради – където се е помещавало основното манастирско училище – са изписани религиозни и битови сцени.
Манастирът се намира на 50 км. от Враца, намира се при река Габровица, в Стара планина, в посока Мездра. Отстои на 5 километра от гара Елисейна.
Коментари
Публикуване на коментар