Преображенски манастир „Преображение Господне”

Основан е около Велико Търново през 13-14 век. За неговата реконструкция и ремонт много средства са дарени от Сара – втората жена на цар Иван-Александър и сина им – бъдещия цар Иван Шишман, поради което манастирът става известен и като Сарин или Шишманов. Като най-голям в околностите на българската столица бързо се превръща духовен център през целия 14 век. Както повечето манастири и този е разрушаван от турците и възстановяван няколкократно през вековете на робството. На сегашното си място е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който за дълго време остава негов игумен. Първоначално Димитър Софиялията започва строежът на главната църква, но след обесването му като участник на „Велчовата завера" (1835 г.) с довършване (1837 г.) се заема Уста Кольо Фичето. Стенописи от периода 1849-1851 г. красят интериора и външните стени на храма – дело художника Захарий Зограф от Самоков. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с неговия автограф. Забележителни сцени са: "Страшният съд" (на източната стена в притвора) и "Колелото на живота" (изписана на външната южна олтарна стена). Резбари от тревненската школа изготвят църковния иконостас през 1838 г., а иконите по него ("Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей") са рисувани от Захарий Зограф и Станислав Доспевски. От архитектурна гледна точка църквата представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове. Манастирският комплекс продължава да се изгражда активно до 1863 г., когато – под ръководство на Кольо Фичето – са издигнати югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". Така оформеният манастирски комплекс е от типа манастир-крепост: самите сгради очертават издължен правоъгълен двор, долните етажи са от камък, а горните се свързват с наклонения терен. Пред 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а три години по-късно са построени сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотека. Още през 20-те години на 19-я век манастирът се превръща във водещо културно и революционно средище в областта и изиграва значима роля в борбата на за църковна и национална независимост. Тук до самото Априлското въстание през 1876 година намират убежище редица поборници и революционери (Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон, отец Матей Преображенски, както и самия Васил Левски). По време на Освободителна война е превърнат в болница, където много ранени руски войни са изтръгнати от ръцете на смъртта. За благодарност имперското правителство подарява на манастира камбани, полилеи и богослужебни книги за църквата. Библиотеката на манастира, заедно с уредената богата музейна експозиция, съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги, икони и други. Понастоящем манастирът е действащ – девически. Намира се по поречието на река Янтра на 7 км. В. Търново, до с. Самоводене.

Коментари

  1. Анонимен4/07/2013

    понастоящем девически е мозъкът на автора на тази статия, а манастирът си е мъжки

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар