Майка смята дъщеря си за мъртва и я намира 40 години по-късно

Тази история е наистина шокираща. Най-удивителното нещо в нея е колко прощаващо може да бъде човешкото сърце.
Тя е тежала само 750 грама. В днешно време са се научили да кърмят новородени бебета, които тежат дори половин килограм. Но тогава е било 1977 г. Освен това причината, поради която се е родило мъничкото момиченце, не ѝ е оставила и най-малък шанс. Майката на детето, която била в 30-ата седмица, решила да прекъсне бременността. Момиченцето Мелиса успяло да оцелее. И през целия си живот се опитва да разбере защо са се отнесли така с нея.

Битката за живот

Биологичната майка на Мелиса решава да се отърве от бебето по варварски начин, който вече не се използва: аборт с физиологичен разтвор. По същество това е предизвикване на преждевременно раждане чрез източване на околоплодната течност на жената и изливане на разяждащ физиологичен разтвор на нейно място.

Процедурата преминала "правилно" - раждането започнало, лекарите извадили малкия плод и безцеремонно го изхвърлили в кофа за медицински отпадъци. За щастие на Мелиса писъкът ѝ бил чут от една от медицинските сестри. Жената извадила бебето и започнала да се грижи за здравето му.

Бебето било много слабо. Била поставена диагноза жълтеница, дихателна недостатъчност и гърчове. Лекарите не били оптимисти за прогнозата ѝ. Но казали, че ако оцелее, със сигурност ще има проблеми със зрението, слуха и забавяне в развитието.

След три седмици в интензивното отделение Мелиса е преместена в университетската болница в Айова Сити. За малката пациентка се грижели само медицински сестри: те плетели малки пайети и шиели люлки. Една от медицинските сестри, Мери, дала на бебето временно име - Кейти Роуз. Тогава започва тяхното приятелство - на бебето и на медицинската сестра.

Когато момиченцето било на три месеца, то било осиновено от съпружеска двойка - Линда и Рон Одена. По това време те отглеждали четиригодишната Тами, също осиновена. Тогава Мелиса получила своето постоянно, "законно" име.

 

Приемните родители на Мелиса поддържат връзка с Мери, като ѝ пишат и ѝ изпращат нови снимки. След това самата Мелиса започнала да пише писма на първата си приятелка.

"Мери ме накара да се почувствам специална. Тя се грижеше за мен, когато никой друг не се интересуваше от мен", споделя Мелиса 40 години по-късно.

До петгодишна възраст Мелиса не се различава от своите връстници: медицинските и родителските грижи вършат работа.

Моментът на истината

За това, че не е родна дъщеря на родителите си, момичето разбрало, когато било чак на 14 години. И то съвсем случайно. Тами, сестрата на Мелиса, ѝ крещи в разгара на спора: "Поне моите родители ме искаха!". Шокираното момиче се втурнало към родителите си, които в крайна сметка те ѝ разкрили тайната на нейното раждане. Но ако не беше Тами, Мелиса никога нямаше да узнае за ужасяващите обстоятелства, при които се е появила на бял свят.

"В онази нощ светът ми се срина. Бях ядосана, наранена, засрамена и уплашена. Чувствах се виновна, че съм жива", казва Мелиса.

Психологическата травма е била силна. Мелиса се превръща в много сложен тийнейджър: алкохол, безразборни връзки, булимия.

"Пиех много, за да притъпя болката. Но дори родителите ми никога не осъзнаха колко много ме боли. Добре криех чувствата си", казва жената.

С течение на времето Мелиса успява да се съвземе. Момичето постъпва в университета в Южна Дакота, учи политически науки. Желанието да открие корените си я изгаряло. И 19-годишното момиче започва да търси биологичната си майка.

След като прегледала всички документи, медицински архиви и удостоверения, Мелиса открила имената на своите баба и дядо по майчина линия. Намерила адреса им и написала писмо. Дядо ѝ отговорил, че отдавна не са разговаряли с майка ѝ и я помолил да не ги безпокои повече.

И тогава настъпил пробив. Мелиса открила, че администраторите в болницата, където бил извършен ужасният аборт, били забравили да изтрият имената на родителите ѝ. Тя намерила медицинските картони на майка си. Мелиса пише на баща си. В този момент тя вече била на 30 години.

"Бях сигурна, че той дори не знае, че съм се родила. Исках само да му кажа, че съществувам, че не съм ядосана и не го обвинявам за нищо. Но той не ми отговори", казва Мелиса.

След още шест месеца жената научава, че биологичният ѝ баща е починал. След като прочела некролога, жената успяла да се свърже с брат си. Младият мъж знаел за Мелиса: бил прочел писмото ѝ, което намерил, докато подреждал документите на баща си.

"Той ми каза, че баща му му е разказал за някаква невероятно срамна постъпка. Но какъв е бил този акт, той не знаеше" - свива рамене жената.

Както й станало ясно по-късно, той знаел, че майката на Мелиса е бременна. И е знаел, че тя е била принудена да направи аборт. Но не е направил нищо, за да я подкрепи.

Ключът

Мелиса временно се отказва от търсенето. Омъжила се и родила две дъщери. Мелиса вече била на 36 години, когато получила имейл от чичо си: той писал на жената, когато разбрал, че тя е поддържала контакт със семейството на баща си. Той разкрил, че родителите ѝ са били заедно още от гимназията. Щяха да се оженят след колежа. Майката на Мелиса се занимавала сериозно със спорт и поради това имала нередовен цикъл. Затова тя не знаела, че е бременна, до третия триместър на бременността си.

Майката на Мелиса не е искала аборт. Но родителите ѝ са били против връзката ѝ с годеника ѝ. Когато бабата на Мелиса разбрала за бременността на 19-годишната си дъщеря, тя я принудила да направи аборт. Нещо повече, бабата е била професор в университета в Южна Дакота, когато Мелиса е била студентка там. И това не е всичко. 

Бабата на практика прекъснала бременността на дъщеря си със собствените си ръце: тя ръководела медицинския екип. И за да е сигурна, че никой няма дори да си помисли да спаси новороденото, тя настояла медиците да напуснат операционната зала веднага след процедурата. Но някъде се е объркала.

"Това беше невероятен шок. В края на краищата толкова години си мислех, че майка ми никога не ме е искала", казва Мелиса.

Момичето било тайно дадено за осиновяване. Подписът на майката върху съгласието за осиновяване бил фалшифициран. Най-вероятно това е направено от жената, която е спасила момиченцето.

"Никога не съм виждала тази медицинска сестра. Вероятно тя вече не е жива. Но тя е истински ангел. Дължа ѝ живота си" - тези редове Мелиса пише в мемоарите си. Сега тя е известна застъпничка за живота, писателка и мотивационна говорителка. Да, тя е против абортите.

През цялото това време майката на Мелиса нямала представа, че момичето е оцеляло. Чичо ѝ ги запознал, също по електронната поща. И в продължение на още три години те си кореспондирали, като и двамата се страхували да направят последната крачка. И накрая се срещнали. Мелиса беше на 40 години. Майка ѝ - на 59 години. По това време бабата на Мелиса беше починала.

"Майка ми е живяла през всичките тези години с невероятно чувство за вина. Казах ѝ, че не я обвинявам за нищо. Простила съм ѝ много отдавна. И на нея, и на баба ми, и на баща ми", казва Мелиса. - Прошката ни освобождава от болката. Тя не компенсира случилото се. Но всички ние сме хора, всички правим грешки".