Старицата беше дала живота си за глезената си дъщеря, а тя я заряза на стари години

Самотна старица живее в нашия квартал. Жал ми е за нея, затова понякога й помагам с каквото мога. Купувам й лекарства или я придружавам до магазина. Като си помисля, че на нейно място можеше да е майка ми, сърцето ми се облива в кръв. Преди време я посещаваше някакъв роднина, но от известно време и той не идва. Както разбрах по-късно, след като старицата му завещала апартамента си, сега роднината просто изчаква тя да си отиде от този свят.

Един ден реших да й занеса топла супа и за благодарност, бабата ме покани на чаша чай. Докато отпивахме от ароматната напитка, домакинята ми разказа историята на живота си.
“На млади години бях много красива девойка. Около мен имаше тълпи от ухажори, но аз имах очи само за моя Васил. Много скоро двамата се оженихме и заживяхме в това жилище. В началото бракът ни вървеше добре, но след раждането на дъщеря ми съпругът ми се промени. Прибираше се късно от работа и целият вонеше на алкохол. Васил оправдаваше пиянските си запои като отдушник от тежкия работен ден. Не след дълго алкохолът му проми мозъка и съпругът ми се превърна в побойник и насилник.

С течение на времето се уморих от постоянните упреци и побоища и подадох молба за развод. Васил не направи никакви опити да спаси брака ни, просто си събра багажа и изчезна. Така останах сама с малко дете на ръце. Добре, че от време на време родителите ми проявяваха интерес към възпитанието на дъщеря ми. Бившият ми съпруг си плащаше издръжката редовно, но никога не дойде да види собственото си дете.

Слава Богу, дъщеря ми порасна и започна да ходи на детска градина. Животът ми си продължи както обикновено, до деня, в който се влюбих в мой колега. Павел беше добър човек, веселяга, но най-важното – обичаше деца. След работа водехме дъщеря ми на кино или се разхождахме в парка. Павел обожаваше да купува подаръци на Елвира и на драго сърце изпълняваше детските й капризи.

Но когато решихме да заживеем заедно, внезапно дъщеря ми откачи. Ругаеше го, изпадаше в истерия и настояваше Павел веднага да напусне дома ни. А една вечер, докато гледахме телевизия, Елвира избяга. Това беше най-ужасната нощ в живота ми. За щастие, на сутринта полицията я откри жива, здрава и невредима. След този инцидент, с Павел се разделихме. Продължихме да поддържаме отношения, но само като приятели.

Година по-късно той се ожени за друга, която му роди две деца. Зарадвах се за него – той е добър човек и заслужава да бъде щастлив. Така останах отново сама и посветих целия си живот на дъщеря ми, жертвайки собственото си щастие. Изминаха години. Елвира завърши университетата и с приятеля си заминаха да живеят в чужбина. След време от чужди хора научих, че са вдигнали голяма сватба, а мен дори не ме поканиха. Знам, че имат деца, но никога не съм ги виждала.”

Когато старата жена завърши историята си, от очите й се стичаха сълзи. Слушах я и си мислех, че ако не беше пожертвала любимия си в името на разглезената си дъщеря, която на всичкото отгоре я заряза стара и болна, сега нямаше да бъде толкова самотна. Никой не е безгрешен, но някои грешки излизат солени.