С Павел се обичахме много и бях убедена, че той е мъжът на живота ми. Влюбихме се още като студенти, правехме планове за брак, деца, дом, докато един ден той реши да замине. Записа магистратура в Германия, а след това започна работа там.
Канеше ме да отида при него, но ме спираха родителите ми, които вече боледуваха доста и разчитаха на мен. Пък и тук имах прекрасна работа и приятели, които обичам. В първите години връзката ни продължи, въпреки разстоянието между нас. Той се връщаше често, аз ходих два пъти при него, всяка вечер говорехме с часове по скайпа. Павел ми се кълнеше, че ми е верен, молеше ме и аз да не допускам друг мъж в сърцето си. Обещаваше, че рано или късно отново ще сме заедно, и аз се надявах, че този момент ще дойде.
Само че съдбата ми изпрати неочаквано изкушение. Един ден ми се обади непознат мъж, каза, че ми носи писмо и малко пакетче от Германия, и ме помоли да се видим някъде, за да ми ги предаде. На срещата Румен дълго ми разказваше за Павел, с когото заедно учили, уверяваше ме, че той много ме обича. После обаче започна да ми се обажда често, уж да не се чувствам самотна. Не бих казала, че се влюбих в него веднага, но той са държеше мило с мен и бях очарована от това, колко е умен и интелигентен.
Започна работа в чужда фирма, имаше големи възможности и често ми правеше изненади. Чакаше ме след работа, водеше ме на кино или на ресторант, а миналата зима ме покани да заминем за един уикенд на Боровец. Убеждаваше ме, че имам нужда от почивка, и ми обещаваше да ме научи да карам ски. Най-странното беше, че Павел, който винаги ужасно ме е ревнувал, нямаше нищо против да излизам с приятеля му. Дори твърдеше, че когато съм с Румен, бил спокоен. Само че явно не беше предвидил едно – чувствата не могат да бъдат контролирани.
Тъкмо през онзи уикенд в Боровец се случи нещо неочаквано. Цял ден бяхме на пистата и се смяхме на всяко мое падане. Румен ме вдигаше от снега и топлеше измръзналите ми ръце, а когато се прибрахме в хотела, аз се сгуших в него и… започнахме да се целуваме. Не скочих веднага в леглото му, но вечерта и до там се стигна. Чувствах се като омагьосана. Когато се прибрахме в София, цяла седмица отказвах да се видя с Румен, макар той да ми звънеше постоянно. В началото изпитвах вина, след това се успокоих и реших, че на моите 28 години имам право да уредя живота си.
Само след няколко седмици се преместих в жилището на Румен. Цели четири месеца пазехме тайна от Павел, обаче когато избрахме датата за венчавката ни, нямаше как, трябваше да му признаем. Само след два дни той се върна в София. Най-неочаквано ме пресрещна на улицата и започна да ми крещи, че съм предала любовта ни и нарече с какви ли не обидни думи приятеля си. Бях твърда и му казах, че въпреки всичко, сватба ще има, и ако иска, да се чувства поканен.
Ден преди подписването обаче, когато се прибрах от нашите, чух Павел и Румен да се карат в хола. Дори не усетиха, че съм влязла. Стоях пред вратата и не можех да повярвам на ушите си. Павел обвиняваше Румен, че не е спазил уговорката им – трябвало само да ме изпита дали съм му вярна, а не да се жени за мен. Излизаше, че двамата са се разбрали Румен да ме сваля, за да разбере дали ще изневеря на приятеля му.
Толкова ме заболя, че светът ми се срина. С гръм и трясък отворих вратата. Казах само, че сватба няма да има, отидох в спалнята и започнах да си събирам багажа. Дори не чувах молбите на Румен и клетвите му, че ме обича. Оправдаваше се, че всичко започнало на игра, но скоро разбрал, че съм неговата голяма любов. Грабнах си куфара и се изнесох. Не мога да приема, че за двамата съм била пионка.
Станислава
Коментари
Публикуване на коментар