Бяхме на гости на семейни приятели, а мъжът на моята приятелка флиртуваше с мен

Флиртът може да бъде нещо безобидно, но не винаги е така. Така започва моят разказ. Отдавна не бяхме гостували на наши семейни приятели. Но ето че дойде денят, в който да се видим с тях. Не ги бяхме виждали отдавна и с мъжа ми се радвахме, че ще се срещнем. Напоследък се бях позапуснала, защото излизах рядко. Външният ми вид никак не ми харесваше и малко се притеснявах да се покажа пред хората.

Бях качила и малко килограми и самочувствието ми беше ниско. Мъжът ми ме подкрепяше и аз се радвах за това. Когато прекрачихме прага на нашите приятели, те ни посрещнаха приветливо. Седнахме на масата и започнахме да разказваме кой как живее. По едно време ми се стори, че мъжът на моята приятелка ми намигна безпричинно. Помислих си, че си въобразявам. По едно време ми се доходи до тоалетната и се отправих натам.

Когато излязох от нея, пред вратата стоеше Росен – мъжът на Мира, моята приятелка. Той ме изгледа и ми каза, че изглеждам много привлекателно. Незнайно защо, но вместо да се ядосам, аз се изчервих. Помислих си, че се шегува и му казах, че и той си е все същия готин човек. Той обаче ме гледаше сериозно право в очите и аз осъзнах, че той говори сериозно. Ужас, Росен флиртуваше с мен, докато мъжът ми Филип си говореше с Мира в другата стая.

Почувствах се страшно неловко и му кацах, че това, което прави не е редно. Но той се усмихна загадъчно и ме погали по ръката. Побиха ме тръпки от непознато досега чувство. Направо влетях в стаята и стреснах другите двама, които си говореха. Добре, че ги нямаше децата и ги бяхме оставили при бабите им. Седнах и си налях чаша вино. Росен нарочно се забави, за да не заподозре някой нещо.

След което внесе в стаята торта за десерт. Явно е дебнел момента, в който да изляза от стаята. Сега не смеех да мръдна и да го погледна в очите, когато усетих неговият крак да се плъзга под масата по моя. Та този човек наистина флиртуваше с мен! Останах като гръмната, не го очаквах. Лошото беше, че това нещо по-скоро ми хареса, защото може би беше „забранено“ досега. По едно време Филип ме попита как съм и аз му казах, че е време да се прибираме. Взехме си довиждане при което видях ясно как Росен отново ми смигна.

Вкъщи седнах на дивана замислена. Филип усети, че нещо не е наред – не беше никак глупав. Каза, че докато не му кажа какво става, няма да ме остави да заспя. Тогава аз с неохота му разказах какво се е случило. Видях как той отначало много се ядоса, беше готов да се върне у Росен и да му потърси сметка. Но изведнъж ме погледна и ме попита в прав текст дали пък не ми е харесал флиртът.

Аз отклоних поглед – не знаех какво да отговоря. Чувствах се като предателка. Филип също замълча, затвори вратата и спа в другата стая. На другия ден не си говорихме за случката. Аз се надявах всичко да е било само недоразумение. Но когато получих съобщение от Росен, чашата преля. Канеше ме в хотел на вино само двамата. Флиртът може би прерастваше в нещо повече.

Веднага препратих съобщението на Филип. След този ден вече нямаме смейни приятели. Филип беше отишъл при Росен и го беше направил на пух и прах. До бой за малко да стигнат. Но тази случка отрезви съпругът ми и той осъзна, че щом съм се поддала на този флирт, значи трябва да се постарае повече за нашата връзка. И така, всичко завърши положително – сега Филип е много по-старателен, а аз го обичам повече. Не ме е яд, че загубихме приятелите си, даже съм доволна, че осъзнахме някои неща в живота.