Тълкуването на надпис, намерен през 1847 г. при строежа на новата църква в манастирския комплекс, насочва към 1070 – като година на основаване на обителта. Повечето изследователи са склонни обаче да приемат годината 1375, когато монахът Евтимий е провъзгласен за български патриарх по време на царуването на цар Иван Александър и обителта придобива името „патриаршеска”. Известен е като център на прочута книжовна школа "Търновско училище" от късното средновековие, където е осъществена впечатляваща за времето си правописна реформа и са създадени езикови норми. Именно в тази школа са получили образованието си писателите Григорий Цамблак и Константин Костенечки. Както и повечето манастири, разрушен е и разграбен при падането на Търновското царство в края на 14-я век, но още през следващия век е възстановен и в продължение на 300 години е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което свидетелстват запазени дарствени грамоти. Разграбен е отново и запустява в началото на 19-я век в резултат от кърджалийски набези. В средата на същия век е възобновен със средства на местното население на разстояние около километър от стария манастир. Построена тогава църква е дело на майстор Кольо Фичето, а нейното изографисване – на Захари Зограф. Голямото земетресение през 1913 г. срутва голяма част от манастира. От църквата оцеляват само част от иконите, иконостасът и основите, върху които, през 1927 г., се изгражда нова църква, но с дизайн различен от този на Кольо Фичето. Тя е с кръстовидна форма, три купола, покрит четириколонен аркиран притвор и два входа. Звънарницата се състои от няколко камбани и висящо клепало. В олтара и нартиката на храма посетителите ще видят римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм, а в иконостаса – иконите "Св. Никола", "Св. Атанасий" и "Св. Богородица" (1861 г.), "Христос Вседържател", "Новозаветна Троица", "Йоан Кръстител" и резбовани царски двери (19 век). Съхранени са и уникални реликви – иконите "Архангел Михаил" (1663 г.) и "Старозаветна Троица" (1708 г.). Към манастирския комплекс принадлежат: параклисът "Св. Евтимий Търновски", кладенец до входа – оформен с купол и изрисуван с шестокрили херувими, както и селскостопански постройки. От 1948 г. манастирът е девически. Патриаршеският манастир "Св. Троица", отстои на 6-7 км. от Велико Търново, в близост до с. Самоводене. След около 2-3 км. преди с. Арбанаси е отбивката за манастира.
Тълкуването на надпис, намерен през 1847 г. при строежа на новата църква в манастирския комплекс, насочва към 1070 – като година на основаване на обителта. Повечето изследователи са склонни обаче да приемат годината 1375, когато монахът Евтимий е провъзгласен за български патриарх по време на царуването на цар Иван Александър и обителта придобива името „патриаршеска”. Известен е като център на прочута книжовна школа "Търновско училище" от късното средновековие, където е осъществена впечатляваща за времето си правописна реформа и са създадени езикови норми. Именно в тази школа са получили образованието си писателите Григорий Цамблак и Константин Костенечки. Както и повечето манастири, разрушен е и разграбен при падането на Търновското царство в края на 14-я век, но още през следващия век е възстановен и в продължение на 300 години е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което свидетелстват запазени дарствени грамоти. Разграбен е отново и запустява в началото на 19-я век в резултат от кърджалийски набези. В средата на същия век е възобновен със средства на местното население на разстояние около километър от стария манастир. Построена тогава църква е дело на майстор Кольо Фичето, а нейното изографисване – на Захари Зограф. Голямото земетресение през 1913 г. срутва голяма част от манастира. От църквата оцеляват само част от иконите, иконостасът и основите, върху които, през 1927 г., се изгражда нова църква, но с дизайн различен от този на Кольо Фичето. Тя е с кръстовидна форма, три купола, покрит четириколонен аркиран притвор и два входа. Звънарницата се състои от няколко камбани и висящо клепало. В олтара и нартиката на храма посетителите ще видят римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм, а в иконостаса – иконите "Св. Никола", "Св. Атанасий" и "Св. Богородица" (1861 г.), "Христос Вседържател", "Новозаветна Троица", "Йоан Кръстител" и резбовани царски двери (19 век). Съхранени са и уникални реликви – иконите "Архангел Михаил" (1663 г.) и "Старозаветна Троица" (1708 г.). Към манастирския комплекс принадлежат: параклисът "Св. Евтимий Търновски", кладенец до входа – оформен с купол и изрисуван с шестокрили херувими, както и селскостопански постройки. От 1948 г. манастирът е девически. Патриаршеският манастир "Св. Троица", отстои на 6-7 км. от Велико Търново, в близост до с. Самоводене. След около 2-3 км. преди с. Арбанаси е отбивката за манастира.
Коментари
Публикуване на коментар