Основан при царуването на Иван Александър (1331 - 1371), манастирът е напълно разрушен през 1392 г., когато османците завладяват София. Както почти всички манастири с подобна съдба, той получава „нов живот” в края на 15-я век, когато велможата Радивой, под покровителството на софийския митрополит Калевит, възобновява порутената църква "Св. Георги" и я изписва в памет на починалите си Тодор и Драгана. Има ктиторски надпис от 1611 г., с който се съобщава за ново обновяване на църквата, очевидно сериозно пострадала от земетресението през 1503 г. През дългите векове на робство манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийската област – преписвани са били много богослужебни книги. В него се съхранява част от мощите на мъченически убития Св. Георги Софийски. Бил е сигурно убежище на четници и революционери. Популярността му след Освобождението бързо нараства, след като в него се заселват монахини – бежанки от Малешевско, а Иван Вазов му посвещава прекрасен пътепис. През първото десетилетие на 20-я век се разраства – построена е нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица" и сграда за игуменките. Останалите сгради от комплекса са жилищни помещения, строени през 30-те години на 20-я век и използвани през 50-те години от военните, а монахините (манастирът п това време е бил изцяло женски) са били разпръснати по други манастири. Резултатите от военното „нашествие” са: унищожени от пожар сгради, замазани с вар стенописи, изчезнала библиотека. След напускането на военните част от монахините се връщат и поемат грижата за манастирската обител.
Понастоящем Кремиковският манастир преживява своеобразен ренесанс –интензифицира се реставрацията на стенописите в малката църква, завършили през 2003 г. Построени са: нова магерница, чешма с течаща вода и голямо зидано огнище. В двора са поставени дървени маси и пейки. Стабилна дървена врата заменя старата, измазани са много от стените на сградите. Двете църкви са в много добро състояние, дворът впечатлява с разнообразните цвята и зеленината през летния сезон. Манастирът е девически – постоянно действащ. Стенописите в старата църква са правени веднага след построяването й и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Сред стенописите в предверието (правени през 15-я век) се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента на поднасяне на дарове на митрополит Калевит и на патрона Свети Георги Победоносец. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена; пресъздадени са и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги. Втората църква – "Покров Богородичен" – е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на "Св. Богородица". В него се съхраняват: евангелие от 1497г., съдържащо 307 листа, написано по поръчка на митрополит Калевит, един триптих от 16-я век и дървен иконостас от 17-я век. Някои от иконите впечатляват особено посетителите: най-старата измежду тях е на "Христос Вседържител" (датираща от 15-я век); на друга икона е изобразен патронът на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" (1667 г.).
Манастирът е на 3-4 километра от кв. „Кремиковци”, гр. София. Местността е планинска с красива гледка към София, Рила и Витоша.
Коментари
Публикуване на коментар