Опознай България, за да я обикнеш още повече!

Опознай България, за да я обикнеш още повече!

Айдемирски девически манастир "Покров Богородичен"

Това е нов манастир, изграден през 1996 г. Тогава епископ Генадий прави дарение, с което се построява храма. Манастирът е изписан от студенти, завършили иконография. В църквата има 12 портрета на светци и там се съхраняват и мощите на светеца Св. Терзий. Църквата разполага с колекция от стъкленици и стъклени шишета с изработени разрятия от всички краища на света. Понастоящем в манастира живее игуменката Йоанна с нейната си помощница. Дворът на манастира представлява красива цветна градина с беседка по средата. Айдемирският манастир отстои на 7 км. от град Силистра, до село Айдемир.

Аладжа манастир "Света Троица"

Името му произлиза от турската дума „аладжа” – в превод „пъстър”. Това се дължи на ярките цветове на стенни рисунки, останали от Средновековието. От около 4-ти век има данни за примитивни монашески килии. Някои историци смятат, че в скритите скални помещения на манастира християните са можели да изпълняват своите религиозни обреди. Археолозите са открили монети и керамични парчета от 4-ти и 5-ти век, датиращи от времето на Юстиниан и Константин. Все пак това не са убедителни доказателства, че манастирът вече е съществувал. Вероятно е пещерите да са били жилища на бедните или са използвани като убежища при варварски нападения. Доказателствата за завършения вид на манастира са от 11-12 век. Параклисите и монашеските килии са издълбани направо във варовиковите скали. Свързани да помежду си с външно стълбище и са на 2 нива над земята. На първия етаж са били стаите на монасите, кухнята и дневната, както и малка църквичка, а на втория етаж бил параклиса. Аладжа манастир е паметник на културата и музей. В момента е недействащ. Неговата красота заслужава да бъде видяна, както и комплекса „Катакомбите”, който има сходна история с манастира.

Алботински манастир „Възкресение Христово”

Алботинският манастир произлиза от село Алботин, което е изчезнало. Манастирът е вграден в скала към сеевеерната част на реката. Това се е извършило благодарение на пещери, чрез които са издълбани помещенията и са построени външните фасади. Поради лесно проходимото и достъпно място, Алботинският манастир е бил унищожен изцяло. Църквата на манастира е издълбана от запад на изток, защото такова е било изискването на канона. Помещенията на манастира представляват верига, като всяко от тях било с изход към тераска. Намерени са останки от трекорабен храм, в който се пазят стенописи и декоративни колони. Това е доказателство за благолепие и молетвен живот. До ден днешен се правят събори, посветени на Въскресение Христово, името, на което вероятно е бил посветен храма на манастира. На северозапад скалата на манастира е на зва етажа, някога там е била трапезарията. Тя е била втората по-голяма зала след църквата. В източната част на храма се намира доста по-голямо помещение и там са разположени килиите. За последно, манастирът е бил действащ през 14-ти век, доказателство за това за откритите стенописи и надписи, както и обици и гривни при разкопките та 29 християнски гроба. Алботинския скален манастир е на 20 км. от град Видин. Можете за стигнете до него с кола.

Александрийски манастир „Св. Пророк Илия”

На мястото на Александрийския манастир, който е бил разрушен от турската армия, е било азградено дървено теке, което в последствие също е разрушено и вече не съществува. Текето се е състояло от 2 отделни помещения с широк навес. В едното помещение е бил гробът на светеца, а другото било магерницата. Чрез дарители през 2004 г. се построява параклис „Св. Пророк Илия”. В момента манастирът е действащ. Разполага с голям двор, обграден от каменен зид. В близост до него се смята, че има извор с лековита вода. Прокарана е чешма в двора на манастира, където можете да пиете от нея. Манастирът се намира в Добричка област. Можете да стигнете до манастира с автомобил, като след град Крушари се отбивате към с. Александрия. Разстоянието от Крушари до манастира е около 10 км.

Араповски манастир "Света Неделя"

Араповският манастир e създаден прес 19-ти век. Намира се до древно аязмо. Започва да се строи още приз 1856 г. От известни родопски майстори. През 1859 г. в Араповския манастир са учредени новобългарско училище и шампарница, през 1868 г. е създадено училище за свещеници. Манастирът е опожарен от турските войници по време на руско-турската освободителна война, но по-късно е възстановен. Майстор Стоян Узунов сътворява олтарният иконостас и 4-те иконостаси. Главната църква „Св. Неделя” е посторена през 1859 г. Запазени са много стенописи, създадени от Георги Данчов и Алексий Атанасов. На тях се открояват сцени от живота на св. Иван Рилски, както и на Кирил и Методий. В близост до северната порта на манастира е аязмото. През 1870 г. там е изграден параклис, изографисан от Г. Данчов. Заслужава си да видите кулата-крепост, която е направено по поръчка на хайдутина Ангел войвода. Тя е била използвана за жилищна постройка и наблюдателница. Кулата е правоъгълна и е на 3 етажа, като първите 2 етажа са били приспособени за бойници. Третият етаж е жилищтната част, изградена от паянтова дървена конструкция, където се дават под наем на туристи и посетители. Сградите в Араповския манастир са построени на два пъти. Първоначално е направен П-образен корпус, като в днешно време са се запазили монашеските килии от него. В по-късен етап е построено още едно крило под формата на Р. Там е била гостоприемницата. Араповският манастир е на 10 км. от град Асеновград, в непосредствена близост до с. Златовръх.

Бачковски манастир " Успение Богородично "

Историята на Бачковския манастир „ Успение Богородично „ започва някъде около 1083 година когато император Алексий I Комнин дарил на своя прославен военачалник Григорий Бакуриани земи около крепостта Станимака.  Той заедно със своя брат Апасий построяват манастира, сам Григорий написва първия устав с който се забранява пребиваването в манастира на гръцки монаси. През годините в него са работили преписвачи, художници, преводачи и др. Като манастира е бил една от първите прочути средновековни школи – Петроциянската. Манастирската библиотека има богата колекция от византийски, старобългарски и грузински книги. Сред тях е и уникалния музикален ръкопис от Византия, който днес е сред съкровищницата на Националния музей. Когато Цар Александър превзема земите на днешен Асеновград през 1331-1371 започва най-големия подем в историята на манастира. С парите от дарения на царя и по заможните българи сградите били обновени и построена черквата „ Свети Архангел Михаил „.  През 14 век когато започва османското нашествие манастира е един от малкото които оцелява и запазва ценни ръкописи, икони и църковна утвар. Обновяването на манастира започва майстор Никола някъде към средата на 17 век построявайки новата черква върху основите на първата строена от братята Бакуриани.  Построено е южното крило известно с мраморната маса в голямата трапезария, направени са и новите иконописи в черквата, които днес за огромно съжаление няма как да разгледате тъй като впоследствие са покрити с нови. След близо нови два века последва и последното обновяване, когато е построена черквата „ Свети Никола „ – третата манастирска черква намираща се в южния двор на светата обител. Сред най-известните художници изписвали манастирските черкви са Захарий Зограф, Алекси Атанасов, а една  чудотворната  икона на св. Богородица е била изписана от евангелист Лука. В манастира се намира музей в който има интересни експонати, гроба на последния патриарх от Второто български царство, а в близост се намира костницата която е от най-старите сгради на комплекса. Бачковски манастир „ Успение Богородично „ е действащ мъжки манастир, намира се в близост до село Бачково отстоящо на десетина километра от Асеновград.

Бесарбовския скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски"

Името на Бесарабовския манастир произхожда от св. Димитър Бесарабовски. Произходът на манастира датира от 1431 г. Паисий Хилендарски споменава името на Д. Бесарабовски в "История славянобългарска". Той е бил и най-известният обитател на манастира и е живял в с. Бесарабово до края на дните си. Бесарабовският манастир е обновен през 1937 г. от монаха Хрисант. Построен е и параклис, който е унищожен от наводнение пред 1940 г. В последствие Хрисант от дарения успява да изгради 2 килии до църквата. От 1961 г. манастирът е поет от монах Партений, протерей Й. Фичев и др. Днес игумен там е йеромонах Емилиан. В днешно време Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Преди да влезете в манастира ще минете през озеленен двор, а в края на пътеката има кладенец с лековита вода. През 1956 г. са посторени 2 стаи и пещерна трапезария, които са в подножието на скалите. Слизайки надолу по стъпала се стига до спалнята на св. Димитрий. Там се намира и уникалната скална църква, където се съхранява дърворезбован иконостас от 1941 г., както и икона на светеца. По надолу е пещерата – костница, превърната в музей, където е бил погребан монах Хрисант. Басарбовският манстир се намира на 10 км. от гр. Русе, в близост до село Бесарабово.

Боянски манастир "Св.Панталеймон"

Боянският манастир е изграден през 1259 г. Тогава цар Калоян прави нова двуетежна черква, по-късно превърната манастир при заселването на монасите. В новата църква Боянски майстор изографисва сцени с образите на св. Йоан Рилски, Св. Петка и Св. Неделя. Можете да видите образите на цар Константин-Асен и царица Ирина. Какво представлява самата църква. Тя е разделена на 2 части, първата е малка кръстокуполна сграда, изградена в края на 10-ти век. Втората представлява двуетажна църква-гробница, построена в средата на 13-ти век. Долният й етаж е бил гробница на дарителите, а горният представлява смесен параклис. През 1854 г. са открити Боянският поменик и Боянския полимест от руския професор В. Григорович. Те са запазени до днешно време и са предпоставка за средновековния бит и култура на населението. За съжаление Боянската крепост е разрушена при падането ни под турско робство. Манастирът, макар и западнал, остава непокътнат. В днешно време Боянската църква е превърната в културен паметник и музей. Боянският манастир се намира в София, кв.Бояна, съвсем близо до резиденция Бояна, планината Витоша.

Врачешки манастир " Св. Четиридесет мъченици "

Врачешки манастир „ Свети четиридесет мъченици, намиращ се в близост до  едноименното село Врачеш е действащ  девически манастир. Две са легендите за това кога е построен, едната е, че манастира е построен по заръка на цар Иван Асен II през далечната 1230г след победата му при Клокотница, втората гласи че светата обител е построена от завърналите се войници от бизките села след битката. Манастира е бил опожаряван през 14 век от турците и възстановен два века след това вече е бил работещ скрипторий. През 17 век е било създадено и килийно училище като има запазени документи и до днес в Националната библиотека. През 18 век при кърджалийските събития монасите били избити, а манастира отново е опожарен и забравен докато Богородица не се е явила на едно бедно овчарчи и му посочва къде се е намирала сградата. Вярващите селяни разкопават и намират останките и стените на старата черква  на точното място описано им от него. През 1937 година манастира става девически като е известен с това, че в има запазени мощи на един от четиридесетте мъченици, мощи на св. Харалампий, св.Пантелеймон,  св.Димитър Солунски и  св.Трифон / известен у нас като покровител на лозарите, обезглавен заради вярата си през 250г при владетеля декий Траян.
Врачешкият манастир е разположен на брега на река Чешковица в Западна Стара планина, под връх Мургаш. Манастирът е близо до село Врачеш, на 7 км от Ботевград и на 60 км от София.

Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"

Построен е от киевския княз Георги Глож, който се заселва в земите на около днешното село Гложене през 13-я век с разрешението на цар Иван Асен II. Името си получава във връзка с иконата "Св. Георги Победоносец", която постоянно изчезвала от манастира, за да бъде намирана след това на близкия хълм. Монасите възприели това като „божи знак” и в края на 14-я век построили там нов манастир. Двата манастира са били свързани с изсечен в скалата тунел, наречен „Просеник”, използван много по-късно от Васил Левски за безопасно измъкване от турски засади. През 18-я век е изграден нов манастир, този път върху труднодостъпен скален терен. В Гложенския манастир са били пазени и преписвани много старинни книги, но понастоящем единственото са оцелели сказанието за манастира и един "Апостол" от 1689 г. През 17-я век е открито манастирско килийно училище, което, заедно с поддържаните метоси в с. Малък Извор и Ловеч, са допринесли за развитие на училищното дело в областта. Манастирът пострадва съществено по време на земетресенията от 1904, 1913 и 1928 година, в резултат на които е разрушена първоначалната църква и е затрупан тунелът „Просеник” (1928 г.). Църква и двуетажни сгради, заградени с двор, обособяват сегашния вид на действащия манастир. Посетителите могат да се запознаят с копие от старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от княз Георги Глож, едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики, както и два бронзови киевски печата. В манастирска килия е учреден музей на Васил Друмев (Митрополит Климент), прекарал в нея 15 месеца от заточението му през 1893 г. Манастирът е на 10 км. от Ябланица, на 16 км. от Тетевен. Намира се в непосредствена близост до с. Гложене и с. Малък извор.

Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка"

Драгалевският манастир е изграден заедно с група манастири, които възникват около София през 14-ти и 15-ти век и се казвали „Софийска Света Гора”. През 1382 г. манастирът е опожарен от турците, като е възстановен през 15-ти век чрез дарение от Радослав Мавър. Манастирът е бил килийно училище, в него са преиздавани редица евангелия, по-известни от които „Драгалевско евангелие” от 1534 г., пренаписано от неизвестен автор. Можете да го видите в Църковния музей в София. В миналото, Драгалевския ванастир е бил активно средище на борбата за освобождение, по времето на игумен Игнатий Рилски и йеромонах Генадий. По настоящем, Драгаленският манастир е съставен от черква и жилищни сгради. Църквата датира от 15-ти век. В нея можете да видите 2 слоя от стенописи. Запазени са откъси от сцените „Юда връща сребърниците”, Обесването на Юда, Съдът на Пилат” и др. Напълно запазени са старозаветните сцени „Жертвоприношението на Авраам”, „Гостоприемството на Авраам” и др. Сводът на източната, северната и южната стени са изобразени от композицията „Страшният съд”. Образите на Богородица и 3-мата военни светци – Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий украсяват цялата западна фасада на църквата. Колкото до външната северна стена, от 17-ти век са запазени стенописи на монаси Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. През 18-ти век е реставриран и позлатен иконостасът на църквата. Тогава е изработен красивия дърворезбения владишки трон. Драгалевския манастир е на 3 км. от кв. Драгалевци, над София, по пътя за х. Алеко, отбивката е вляво на разклона за началната станция на Драгалевския лифт.